Ентусиазмът, младостта и амбициите му го „развихриха”. Болницата се превърна в строителна площадка, работеше се на много фронтове едновременно. Той увличаше все нови и нови хора в обновлението и реализацията на „голямата психиатрия”. Смяташе, че всеки, включил се в преобразуванията, замилява за тях, те стават и негово дело.

  

Една от първите му грижи беше създаването на съвременна рехабилитационна база и мильо-терапията.

  

  


























 Така се започна голямото строителство. Най-напред съборихме оградата от северозапад. На нейно място засадихме тополи и оформихме алеята на „тополите”. По бреговете на р. Коленска и Съзлийка засаждахме акации, а по оформените алеи – елхи, борчета, брези, рози и цветни храсти. В годините 1963-1968 имахме оформени алеи на „гълъбите”, „врабците”, на „самотата” и др. Пустеещият дотогава терен се превърна в истински оазис.

  

    





















Складът на „Текстилни влакна” стана основна сграда на трудо-терапията. Работилниците се оцветяваха по изискванията на дизайна, осветлението бе обилно. Помещенията създадоха уют. Бяха разкрити работилници за плетене на дамаджани, кошници, щипки, плетене на оградна мрежа, метли, бродерия за 30-40 жени и модерна шивашка работилница. Трудо-терапията пое 300 болни. В строеж беше нова сграда за люпилня, работилница за пластмасови изделия, складови помещения.

  



    





















Междувременно Механо-Техникумът се премести в Мъглиж, поземленият му фонд – лозята и овощните градини, бяха предавани на болницата.

  

 През 1964 г. бе построен висящ дървен мост над р. Коненска, започна се изграждане на свинарници, помещения за развъждане на патки, а през 1978 г. в лозята се построи вила /1978/. На мястото на висящия мост през 1970 гбе построен от „Пътни строежи” масивен циментов мост. Заслуга за това имаше директорът на ТЛС, др. Г. Вачев.

  















Така поземленият фонд на болницата надхвърли 300 дка. В този период се построиха дърводелска работилница, а под нея - гъбарник, организирано бе и зайчарството.

докторите ще строят, а строителите ще лекуват. Евала!

Оказва се, че докторите с дългогодишно образование са били достатъчно способни, за да комбинират нови за онова време методи за терапия с управлението на строеж.
Това би затруднило строителите. Но за сметка на това онези строители, попаднали в редиците на болничното заведение, вместо да стоят затворени в болнични стаи с еднообразни бели стени, се амбицират чрез трудова дейност, да завоюват успехи.
И ако прочетете началните теми в този блог, подкрепени със снимков материал от 60 и 70 години на миналия век, ще видите колко успешна е била терапията, довела до връщането им в обществото.