Развитието на болницата свързваме с името на д-р Георги Кисьов, работил в психиатрична болница Раднево от 1955 до 1982 година.




Направеното от него не би било възможно без участието на многото други сътрудници, за които несправедливо – съвсем бегло загатваме, които обаче имат достоен принос за това развитие.

Тъй като разказът ни е история, за по-голяма пълнота и вярно отражение на събитията обхващаме развитието от основаването на болницата. Така по-добре се улавя нивото, от което започва дейността на д-р Г. Кисьов.

Събитията описваме конспективно, за да проследим главното, но за по-значителните дейности предоставяме възможността да бъдат по-подробно описани като отделни теми.

Така постигаме по-обобщена представа за развитието на болницата, а с отделни теми и едно задълбочено описание на значимите дейности.

Моята тема е историческо повествование за лекаря Кисьов, през годините като организатор на ПБ-Раднево. Снимките илюстрират описанието по обективен начин, нагледно, обогатяват впечатленията и представата ни за онзи период. Така разказът ни става разширен, но това е разбираемо, щом обхваща период от 26 години, с наситена активна динамична дейност.

Някои събития възстановихме по памет, повечето по документи, затова тук са най-вярно и точно отразени. Описаните на други места спомени и исторически бележки /В.Пеев, бюл. НИНИНП, бр.1/82/ и други, трябва да се имат предвид само в аспекта на тук описаните.

При идването ми на работа в болницата, април 1959 г. пръв ме посрещна д-р Г.Кисьов. Оказа се, че се познаваме от института в София. Той изрази радостта си от идването ми, а на опасенията дали ще се справям с работата, ме увери, че ще ми помага.




Започнах като ординатор в мъжко отделение. Други ординатори нямаше /току-що бяха напуснали семейство д-р Елена и Никола Предови/. Поради липса на лекари, завеждащите отделения не бяха ползвали отпуските си с години. Едва ориентирал се в обстановката, след втората седмица бях обявен за „роден” психиатър. Междувременно зав. отделението д-р Ст. Кеворков излезе в продължителен отпуск. Нямах никакъв опит, а трябваше да се справям със 70 болни. Тогава д-р Кисьов завеждаше женско отделение, но идваше всеки ден, помагаше ми, въвеждаше ме в работата и сложността на психиатричното ежедневие и проблеми.

След 10 месеца работа, бях наново преоткрит и обявен за „голям специалист”, преназначен в старши ординатор и натоварен да замествам завеждащите отделения. През есента на същата година на работа пристигна младият надежден лекар, кръжочник по психиатрия д-р Георги Велчев /1959-1962г./.

Така се създаде младежко ядро от трима ни, бяхме неотлъчно заедно и мечтаехме за нова психиатрия, вдъхновител на която беше д-р Кисьов.

Кисьов обичаше да спори, особено с Велчев. Надълго излагаше своите виждания за бъдещата психиатрия, която ще стане по-привлекателна за болните, когато ще се снемат мрежите от прозорците, отворят вратите, а болните разхождат свободно из района или града. Той имаше много идеи.

Например смяташе, че съвременната психиатрична болница трябва да има 3-5 000 легла. По-късно, след разговори с видни психиатри и академик Узунов коригира становището си и прие болница с 800 – 1 000 легла.

Създаването на такава болница си остана до края на живота му негово верую, мечта и стремеж.




Болницата е разкрита за довършителни работи, обзавеждане и назначаване на персонал от 15 април 1955 г. с временен главен лекар д-р Ст. Кеворков.

На 15 октомври същата година за главен лекар идва от ПБ Ловеч опитният психиатър д-р Борис Старирадев, „Старото” /1955-1963/ , а открита за приемане на болни на 15 ноември 1955 г. Първият болен /и.з.№1/55/ постъпва с делириум тременс и е приет от д-р Кисьов.




Когато пристигнах, болницата беше с 200 легла, разкрити в три отделения в сегашния основен корпус. Първо женско отделение беше завеждано от д-р Кисьов; първо мъжко отделение – от д-р Кеворков и инсулиновото отделение от д-р П. Петров. В трудо-терапията бяха заети 15-20 жени, които се занимаваха с бродерия. Останалите болни прекарваха цялото денонощие в отделенията, а при хубаво време бяха извеждани на групички пред сградата. Болницата беше оградена със зидана стена висока над 2 метра. Персоналът се състоеше от 5 лекари, 8 сестри, 14-15 санитари и толкова друг помощен персонал. През 1959-1962 г. постъпиха като ординатори д-р Ковачева /1961-1983/, д-р Крусева и д-р Пукарев.




Раднево беше малко селище. Животът – еднообразен, скучен. За да се разнообрази живота ни, основахме самодейна театрална трупа /д-р Б.Старирадев беше „запален” самодеец/, която изнасяше своите постановки в Раднево и околните села. През 1960 г. спечелихме окръжното първенство.




Притокът на болните постоянно се увеличаваше. Налагаше се разширение със 100 легла, затова се започна борба за присъединяване на поземления фонд и два склада на „Текстилни влакна” към болницата. Разширението се узакони през 1961 г. Започна ремонтът на сградите – едната за отделение, другата за трудо-терапия. Майстори бяха санитарите, а работници – болните. За да се ускори работата, бях преместен за завеждащ на новото второ мъжко отделение. Населявахме всяка готова стая. Теренът около сградите обръщахме и подготвихме през зимата. Отначало д-р Кисьов се противопостави на оформянето на терена, настояваше за инженерен проект, но д-р Старирадев одобри и подписа, /до сега теренът е непроменен/ и напролет бяха засадени храсти, дървета и райграс. Отделението функционираше със 123 легла. През 1962-1963 г. продължаваше работата около района, ремонта на сградата за трудо-терапия, разкри се зеленчуково стопанство.



През месец юни 1963 г., когато д-р Б. Старирадев бе пенсиониран /през м. август същата година той почина при автомобилна катастрофа/, за главен лекар бе назначен д-р Кисьов.







Като бивш ремсов деятел, новият главен лекар получи широка подкрепа от общинското и окръжното партийно ръководства и особено от окръжните лекари д-р Ив. Сечанов и д-р Е. Енев. Неговите идеи за нова психиатрия получиха зелена улица.

... следва...