/Под „сектор” ние разбираме здравна формация по-голяма от отделение/   Развитието на сектора не би било възможно без активната подкрепа на д-р Георги Кисьов, който имаше отношение към алкохолната наркомания.

Този сектор допринесе значителен дял в популярността на болницата у нас и в чужбина и не на последно място – значението на сектора за родната психиатрия и наркология.


  С идването ми на работа, споделих с д-р Кисьов, че алкохолният проблем ми е по-близък /имах вече публикувани научнопопулярни статии по темата/. Той възкликна: „Браво Пейо /така ме наричаше/, аз също имам отношение по проблема, но ми предстоят по-важни задачи – организацията на психиатричната помощ въобще, така че имаш моята подкрепа и дерзай!” обичаше тази дума/.

В мъжкото отделение, където работех, заделихме две стаи за алкохолно болни. След три години /1962 г./ открихме крило с 22 легла към Първо мъжко отделение, а от 1964 г. отделение с 50 легла – ПЪРВОТО САМОСТОЯТЕЛНО отделение за НЕПСИХОТИЧНИ АЛКОХОЛНО БОЛНИ В СТРАНАТА. Завеждащ станах аз.

  Още отначалото концепцията ни бе, че диагнозата „хроничен алкохолизъм” не е етична, обезверява в лечението /”хронично”/, не се припокрива от случаите, които приемаме, и за които е предназначено отделението.



  Приехме понятието „АЛКОХОЛНА БОЛЕСТ” /подобно на жлъчно, бъбречно- каменна и подобни болести/, която изградихме на базата на болестотворния причинител – алкохола /етилогично направление/. За разлика от съветските автори, уточнявахме болестта не със стадии – степени, които изискват по-ярко и точно ограничаване, а с „фази” – начална, разгъната и хронична /фазите допускат преливане /. С прибавения синдром на социална деградация /дезадаптация/, вече очертаваме не само прегредиентността на медикобиологичните промени, но и социалното положение на болния в обществото. Така най-вярно отразяваме състоянието, в което се приемат болните. Разбира се, диагностичният проблем е дискутабилен. Оказа се, че сме били прави. В „Клиника Алкоголизма” М. 1971 с.123, Портнов А.А. и Пятницкая И.Н., говорят именно за преминаване на симптомите от една в друга фази.

Понятието „алкохолна болест” се появи в научната литература в трудовете на ИСУЛ през 1967 г. употребено от д-р Д. Коларова.

С разкриването на самостоятелно противоалкохолно отделение /вече ПАО/, се създадоха условия за съвременно лечение на алкохолната болест.

 
Отделението стана известно и за три години, ние вече не бяхме в състояние да удовлетворяваме нуждите на населението. Алкохолната болест доби „гражданственост” и признание. Заслугата бе наша. Броят на болните се увеличаваше. Тогава д-р Кисьов издейства строителство на нов павилион с 80 легла, чието строителство започна през лятото на 1967 г. и завърши през месец февруари на следващата година. Отделението бе населено веднага. През месец май същата година в отделението се проведе ПЪРВОТО НАЦИОНАЛНО СЪВЕЩАНИЕ по рехабилитация на психично болните с присъствието на акад. Узунов.

  През следващите години извършихме разширение на отделението, като построихме кабинети, голяма зала, две тераси и складови помещения. След няколко години и новото отделение стана „тясно”, затова през 1976 г. започнахме строителството на голяма триетажна сграда с общо полезна площ над 1300 мІ. Новото ПАО бе проектирано за психотични алкохолно болни с прокурорски преписки и подобни, т.е. – разкриха се възможности етапно – диференцирано обслужване на болните.



Строителството на новата сграда бе възложено на отделението. Работата започна с бързи темпове.

  
Техническият ръководител, майсторите и работниците бяха пациенти, а персоналът работеше на бригади.

 
 
 

  
 
  Понеже строителството бе наше /на стопанска сметка/, затова по предложение и чертежи на д-р В. Пеев /запазени/ предподписвани и разрешавани от д-р Кисьов /той поемаше рискове/, променяхме архитектурния план и направихме надстройка – тавански полуетаж, променена бе фасадата, направени бяха тераси, намалихме броя на много сервизни помещения и спечелихме площ за манипулационни и кабинети. Основно променен бе и интериорът. Тези допълнителни строителни промени и дейности, струват десетки хиляди левове, но бяха извършени без нито лев допълнителни разходи.
Сградата завършена до покрив за рекордно време – 4 месеца.


  След завършването й тя бе предадена на ТЛС за допълнителни работи, но за съжаление се бави цели три години. Беше предадена през 1980 г., а от следващата година функционираше като самостоятелно отделение със 70 легла.
  С придадения филиал /1984 г./ противоалкохолният сектор стана със 160 легла, който е 25,80 % от легловия фонд на болницата и се превърна във водещ в страната.

... следва...

Д-Р ВАСИЛ ПЕЕВ ЗАВ. ПАО, ПБ – РАДНЕВО 1988 г.

Доктор Васил Пеев е невероятен новатор в своята област.Неговите постижения трябва да станат известни на международно ниво.Специалистите по психиатрия и наркология по целия свят могат да постигнат по-бързи резултати в своята работа, прилагайки неговите методи и открития.

Добре би било борбата с алкохолната зависимост да се доведе до щастлив завършек.Делото,което е започнал д-р Пеев е прекрасно,но жалко е,че не са се намерили упорити учени,които да продължат започнатото.
Надявам се,прочитайки книгата да се намерят хора желаещи да довършат докрай изследването.България не е бедна откъм добри учени в различни специалности.Утвърдени в много науки.
Дерзайте млади хора.Продължавайте прекрасното дело,започнато от д-р Пеев!

М.Габърска